Без заглавие

Тия дни си направих малък ъпгрейд и докато всичко в новата конфигурация потегли добре, нямах връзка със света. Важно е да уточня, че за мен средство за комуникация №1 по важност е компютърът. Разбира се, можеше да се плати на някой да ми го направи светкавично, но ние, българите, сме свикнали да се оправяме сами. Може би само при нас има поговорки от рода на: “На вълка му е дебел врата, че сам си върши работата”. Е, аз не съм дебеловрат, но така се налага по финансови и други съображения.

Наскоро си купих нов телефон, който има почти всички съвременни екстри. Няма само mp3 player, но подържа изключително икономичния и по-некачествен за слушане формат AMR, които е предназначен предимно за запис на човешка реч. Аз обаче му намерих цаката. Намерих си конвертор от mp3 в AMR . Нямам навика да слушам музика, когато ходя – опасявам се че ще бъда пометен от някоя кола. Но когато пътувам в автобус за по-дълго – може. Конвертирах и си качих няколко приятни песнички, които в AMR излизат само около 300кб. Ако се наложи – слушам през хендсфри и така или иначе е през една слушалка и излиза приемливо.

Като съм тръгнал да споделям за новия GSM апарат, от старите си телефони поддържам още и един античен мобифон.

Това определено е “машина времени”! На 8 години е, а батерията му си кара 3 дни, без да е сменяна. Преди 3-4 години го взех да го ползвам за малко, понеже ми бяха откраднали GSM-а, но се привързах към него и просто, както се казва – сърце не ми дава да го изхвърля – той целия е пълен с романтика.

Първият ми мобилен телефон всъщност също беше мобифон и беше с повече екстри от повечето тогавашни GSM-и – SMS, радио, календар-органайзер, будилник, игри и още дреболии. За съжаление след дълга употреба, доста разглабяния и изпускания сдаде багажа. Ето го – самият той:

 

Красавец е Много ми харесваше и също е свързан с безброй спомени. Но прогресът върви напред – понякога за съжаление.

Когато спря да функционира и не можех вече да го подкарам имаше около 20 лева заредени в него. Загубих ги, защото мобифоните нямат симкарти и телефонът е прикован към номера. Разбира се, можеше да се обърна към Мобиком да прехвърлят сметката на друг телефон, но така и не го направих, понеже трябаше да ходя лично до някой от офисите им, а те не са много.

Е, сега имам добре изглеждащ Benq-Siemens и батерията му кара горе долу колкото на оня 8-годишния, а след осем години няма шанс да издържа и час, но това е положението.

 

P.S. (писан след коментара на Vrana)

На блоговете на wordpress.com най им мразим бота. Ужасно некомпетентен бот! И много трудно приспособяващ се. Всички мои коментари в собствения ми блог определя като спам. Аз ги освобождавам и това ужким трябва да го обучава, но засега ефект няма. В таблото за управление на блога се фука: Akismet залови 13 спам коментара. Само дето досега е арестувал само невинни писания, а слава Богу спам не се е явявал насам.