Windows on the World на Бегбеде

Рядко пиша в блога си, но започвам нова рубрика – ЧИТАЛНЯ. Рядко и чета цели книги, но причината и за двете е в липсата на време. Все пак се надявам да чета повече и да мога да пиша повече за прочетеното.

„Windows on the World“ е роман, който не бих препоръчал на всеки. На места е крайно циничен, което би отвратило, по-чувствителен човек. Това не пречи да казва доста истини, а и доста неща, с които не съм съвсем съгласен, но пък са казани доста цветно.

Романът пресъздава рухването на Световния търговски център през 2001. Главният герой е завел двете си деца в кафенето, наречено така, което се намира на върха на едната от кулите. Това е роман с предварително известен край, и читателят не се пита, какво ще стане, защото е ясно. Интересен е по-скоро езикът на автора и неговите изразни средства, на места грубиянски, преливащи от цинизъм, но най-често правдиви.

Ето избрани цитати (първо за американското общество, после други, които намерих и пействам от един форум:

„Тъй като войната между Франция и Съединените щати вече е обявена, човек трябва внимателно да взема страна, за да не го острижат по-сетне.*“

„Капиталистическата утопия била безумна като комунистическата, но насилието и останало скрито. Тя победила в студената война благодарение на образа си: разбира се, също като в Русия, в Америка имало хора, които умирали от глад, но те били свободни да го сторят.“

„Имаше комунистическа утопия, която загина през 1989 г. Имаше и капиталистическа утопия, която издъхна през 2001 г.“

9:14 ч.

Страшно съм обиден на създателя на офисния парашут, задето идеята му е хрумнала чак след трагедията. А изобретението не е кой знае колко сложно: не можа ли да се сетиш по-рано, бе, идиот? Искаше ми се стотици мъже и жени да скачат отгоре със саковете на гърба и паашутите им да се отварят на WTC Plaza. Не можеше ли да се реят в синевата, напук на земното привличане и терористите, да стъпят на бетона и да се озоват в обятията на пожарникарите?

…

9:16 ч.

Често съм се питал защо хората скачат в бездната при пожар. Щом знаят, че ще умрат. Нямат въздух, задушават се, горят. Като ще се мре, по-добре да е бързо и чистичко. “Jumper“-ите (скачачите) не са депресивни, а хора разумни. Претеглили са всички “за“ и “против“. Предпочели са главоломното падане пред перспективата да почернеят като сушена риба в задимените помещения. По-добре ангелски скок, вертикално сбогом. Не се залъгват, макар някои да се опитват да използват якетата си като импровизирани парашути. Опитват късмета си. Спасяват се. Човешко е да предпочетеш да избереш смъртта си, пред това да лумнеш в пламъци. Последен порив на достойнството им: избират кончината си, вместо да я чакат с примирение. Никога изразът “свободно падане“ не е бил по-уместен.

9:17 ч.

Глупости, драги ми Бегбеде. Ако между 37 и 50 човека са се хвърлили от северната кула, то е било просто по невъзможност да сторят друго, от задушаване, болки, инстинкт за самосъхранение, защото всичко е за предпочитане пред това да останеш в сърцето на задушливата пещ. Скочили са просто, защото отвън е било по-хладно отколкото вътре. Знаеш ли, напразно сме толкова вещи в капиталовите сливания, усещането, че тялото ти се разлива си остава доста странно. Помоли кой да е пожарникар да ти го обясни. “Скачачите“ са хора, доведени до такава крайност, че вече не усещат опасността. Близки до безсъзнателността, дрогирани с адреналин, ужасени и уплашени, те са в състояние близко до екстаза. Не се хвърляш от 400 метра височина, защото си свободен. Скачаш, защото си като преследвано животно. Не скачаш, за да останеш човек, а защото огънят те е превърнал в звяр. Бездната не е въпрос на премислен избор. Тя просто е единственото приятно място, видимо отгоре, въжделено пространство, което не одира кожата ти с нажежени до бяло нокти и не изгаря очите ти с живи въглени. Бездната е изход. Бездната е гостоприемна. Бездната ти връща свободата.
„Единствената полза от демокрацията е, че можеш да я критикуваш. Тъкмо по това се познава дали живеем в демокрация. Не можеш да критикуваш диктатурата. Макар и критикувана, заплашвана, отричана, демокрацията трябва да докаже, че е демокрация, като злослови по свой адрес.“

*След Втората световна война във Франция публично са стригали до гола глава момичетата, които през окупацията са имали връзка с германци