News.bg
В русенския квартал „Средна кула“ започна подписка срещу изграждането на защитени жилища за децата от Могилино, съобщи БНР.
Вчера кметът на града Божидар Йотов обяви, че на мястото на старото училище в центъра на квартала може да започне изграждането на жилищата.
Местните жители обаче заявяват, че няма да понесат всеки ден да минават край децата и че гледката ще им бъде неприятна.
До училището има детска градина и майките изразяват притеснения, че ще трябва да обясняват на децата си какви са „тези недъгави деца“.
Жителите на „Средна кула“ настояват къщите за децата да не бъдат в центъра на квартала, а на някое не толкова оживено място.
„Време е хората да приемат факта, че в България има тежко болни деца, а не само да изразяват изкуствено съжаление.“ – коментира кметът Божидар Йотов.
http://news.ibox.bg/news/id_19542035
Трудно ми е да коментирам. Такава информация е достатъчна за да съкруши цялата ми национална гордост. Работил съм в училище за увредени деца. Продължава да ми се случва да има работа с такива. Ценя ги такива, каквито са. В известен смисъл обичам ги повече отколкото „здравите“. Дразня се и се разгневявам, когато някой се изкаже „хитлеристки“ по отношение на хората с увреждания. Трудно ми е да преодолея християнския си дълг да прощавам и ми иде да проклетисвам.
Кой е изродът – невинното същество, което се е родило с увреждане или гадината, която иска да запази душевния си комфорт и вероятно би предпочела контингентът на Могилино да мине през газовите камери, за да не смущава гледката на „нормалните“? Нашият народ наистина заслужава съдбата си, даже му е малко.
Това е представителна извадка от моята мисловна дейност, доколкото такава е налична. Четенето ползването на информация от тук е съвсем безплатно. Нямам нищо против да бъда цитиран за добро или за лошо, но не и да бъда плагиатстван. Приликата с действителни лица и събития в блога е случайна, а може и да не е - според както ми изнася.
Да, невежите и повърхностите в България са много и точно те са тези, които създават тези категории: недъгави, цигани, помаци и т.н.. Сигурно на тях би трябвало да им се обясни по някакъв приемлив начин, че дискриминиращо и ограничено мислене е най-големия недък. Както пише Калмус, не бедността е най-страшното, а предрасъдъците и глупостта.
Аз се срамувам заради такива хора, които нямат и не искат и да имат понятие от демократическо мислене. Много млади хора израстват с убеждението, че така наречените цигани не са хора. Те имали много права. Такива изказвания ме правят безмълвна и тъжна. Дескриминация е нещо, което много наранява. Това на тях и ме непонятно, но аз мисля, че всеки човек узнава рано или късно, какво е това от собствен опит.
Знаеш ли защо става така, приятелю? Защото хората са си затворили очите пред реалността, някак си така е по-удобно.
Такива гледки изобличават душата, изобличават същността на човека.
Много по-лесно е да махнеш с ръка и да не приемеш, или поне да си кажеш „а! ми мен кво ме интересува?“. По този начин се отърваваш от това да се свърши наистина нещо – нещо добро.
По това как хората отказват и дори се гнусят да свършат някакво добро дело, при това такова, което в закона на любовта е дълг, дори не е добро дело а просто е нещо, което не може да не направиш – можеш да разбереш всъщност какви са хората, какви сме.
Грозно, отвратително, тъжно…
В добрите изключения от моя живот, когато съм имал докосване (образно казано) с такива хора – мога да ти кажа, че привидно аз уж им помагам, а всъщност те на мен ми помагат – помагат ми да разбера, че без любов между хората всичко е безсмислено, помагат ми да разбера, че пътят на Добротата/Добротолюбието е единственият, който си заслужава да бъде живян.
Дано успеем някак си да прогледнем и да станем по-добри. Сърцата ни са закоравяли като камъни на безлюден остров. За това ли сме създадени ? …
Завършвам с този риторичен въпрос и надеждата, че чрез изкуството (пътят по който се опитвам да вървя), ще успея да открия корена на доброто и у себе си и ще успея да отгледам у мен това растение – за да го споделям с всеки, който срещна през живота ми.
Хора, обичайте!