Демокрация в действие

От години родителите ми, които са доста възрастни се изселиха в едно забутано село Попица, Врачанско. Въпреки че са на края на ЕС, в едно от бедните села от най-бедния регион на Европа, по конституция всички български граждани са равноправни.
От май месец баща ми има сериозни проблеми със зрението. Направо си е полусляп, познава хората само по гласа, не може да се движи сам и в  селото едва ли не всички знаят това. Решение на ТЕЛК не му е издадено, понеже не е имало време да се издаде.
Оня ден родителите ми отиват да гласуват. Търпеливо изчакват два часа на опашката и майка ми обяснява, че ще е нужно да придружи съпруга си, понеже той е полусляп. Комисията е категорична, че без ТЕЛК не може да бъде допускан придружител, нищо че е член на семейството и че цялото село е свидетел, че човекът не вижда. Един от членовете цинично го увещава: “Бе влизай там и драскай”. В крайна сметка баща ми решава да влезе сам, но разбира се, не е сигурен дали е сложил кръстче там, където е изборът му.
Аз имам различни политически виждания с баща ми. Никога не бих гласувал за тези, които ще избере той. Ние обаче живеем в демокрация. Всеки има право на свободен избор. Баща ми е плащал данъци на тая държава, работейки и след пенсия и никой няма право да го лишава от правото да избере местните си управници. Смятам да внеса жалби където трябва, но не вярвам, че ще има ефект.