Не можах да повярвам на очите и ушите си, когато гледах това по новините. Веднага в съзнанието ми изникна един хубав виц. Ще го преразкажа с леки изменения.
Жената на цар Киро:
Мили Киро,
Тъгуваме по теб. Много ни е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите.
Мила жено,
И вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите ще ми лепнат поне още 20 години, че и вас ще ви вкарат при мене.
Мили Киро,
С писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха.
Мила жено,
Каквото можах да направя оттук – направих. Засадете си картофите сами!
Това е представителна извадка от моята мисловна дейност, доколкото такава е налична. Четенето ползването на информация от тук е съвсем безплатно. Нямам нищо против да бъда цитиран за добро или за лошо, но не и да бъда плагиатстван. Приликата с действителни лица и събития в блога е случайна, а може и да не е - според както ми изнася.
Нали? И аз си го помислих, ама щом има мераклии да гледат театър, все ще се намери някой да къса билетчета