Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
Джон Дън
Смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на много хора - статистика!
Пускаме си новините и с досада слушаме за поредните убити в Багдат, както преди години на 1 май 2003 слушахме официалното изявление на Лъжеца за края на военните операции в Ирак.
Тази война коства живота на над 3 000 американци и над 700 000 иракчани. В следствие на тази война 4 милиона души са напуснали домовете си. Това са цифри, сравними само със зверствата на Хитлер, Сталин и Пол Пот.
В тази война загинаха и българи, изпратени там, за да защитават чужда кауза.
Поводът за тази война беше, че Ирак разработва оръжия за масово поразяване. Такива никой никога не откри, но заради тази лъжа загинаха най-малко 700 000. Какво всъщност означава масово поразяване?
В следствие на атентатите срещу Световния търговски център загинаха малко по-малко от 3 000 души. По време на тази война само броят на загиналите американци е вече по-голям. Броят на загиналите “други” е над 200 пъти по-голям, но това е само статистика.
Нека не забравяме всичко това!
Чуждите и българските лъжци
Преди последните парламентарни избори БСП обеща, че ако дойде на власт, ще изтегли българския контингент от Ирак. След идването си на власт обаче, правителството на Станишев продължи, както тези преди него, да служи на чужди интереси. Нека не забравяме и че всяка година от нашите джобове взимат стотици милиони долари за издръжка на български войски зад граница. В същото време, под патронажа на президента, ние пращаме sms-и за инициативи като “Българската Коледа”, които събират несравнимо по-малко пари. Въпреки всичко знам, че до следващите избори ще сте забравили за лъжите им и ще им позволите да ви излъжат пак. Но аз съм тук, за да ви напомням!
ILLEGAL ATTACKS
Ian Brown feat Sinead O`Connor
Това е представителна извадка от моята мисловна дейност, доколкото такава е налична. Четенето ползването на информация от тук е съвсем безплатно. Нямам нищо против да бъда цитиран за добро или за лошо, но не и да бъда плагиатстван. Приликата с действителни лица и събития в блога е случайна, а може и да не е - според както ми изнася.
Войната е мръсно нещо, но понякога няма друг избор, друг изход от непреодолимите човешки конфликти. В противен случай всичко ще се “социализира” в посока пълна колективистична мисъл и липса на креативност, което е “скрит демократизиран тоталитаризмоолигархизъм”.
Или както съм казвал и преди: както социализацията, така и социалната девиация (отклоненията от нормите), са нужни за социални промени и смяна на парадигмите (на установеното статукво) — http://www.flickr.com/photos/sahwar/4596893729/ .
При войните винаги има жертви, но самата война е жертва на човешката глупост и недалновидност, на безскрупулното преследване на личния интерес от отделни хора, но и от цели държави и международни съюзи.
Проблемът е, че Войната съществува, защото съществуват ограничени временни хора, които се бият за преходни неща – като лично щастие и благополучие, а не за вечни неща – като Истината. Дилемата е “свобода чрез насилие над другия” или “несвобода чрез насилие върху мен и близките ми”.
Докато има човеци, ще има и войни. А и Войната вероятно съществува, защото ограничените материални форми се бият за ограничените ресурси на една малка планета, а и поради идеологическите противоречия между индивидите.
Бъдещето като цяло принадлежи на реалността/природата/Вселената (Омнивселена/Мултивселена/Метавселена/сборът постоянно растящото, от цялото безкрайно знание и познание) и на никой друг, никога не е принадлежало на друг освен на нея. Единствено Постчовекът може да го създаде, но преди това той трябва първо да се е превърнал в самата реалност/природата/Вселена.
Нашето човешко бъдеще обаче е в нашите ограничени ръце, а само истинското “оширотяване” на разума ни и действията ще ни помогнат да надмогнем това си окаяно екзистенциално състояние.
П. П. Освен това казват, че “по-умните общества са в по-голяма степен вътрешно противоречиви”, т. е. по-активното гражданско общество винаги е разкъсвано от взаимно противоречащи си позиции, гледища, мнения, визии, идеологии, философии
Войната е мръсно нещо, но понякога няма друг избор, друг изход от непреодолимите човешки конфликти. В противен случай всичко ще се “социализира” в посока пълна колективистична мисъл и липса на креативност, което е “скрит демократизиран тоталитаризмоолигархизъм”.
Или както съм казвал и преди: както социализацията, така и социалната девиация (отклоненията от нормите), са нужни за социални промени и смяна на парадигмите (на установеното статукво) — http://www.flickr.com/photos/sahwar/4596893729/ .
При войните винаги има жертви, но самата война е жертва на човешката глупост и недалновидност, на безскрупулното преследване на личния интерес от отделни хора, но и от цели държави и международни съюзи.
Проблемът е, че Войната съществува, защото съществуват ограничени временни хора, които се бият за преходни неща – като лично щастие и благополучие, а не за вечни неща – като Истината. Дилемата е “свобода чрез насилие над другия” или “несвобода чрез насилие върху мен и близките ми”.
Докато има човеци, ще има и войни. А и Войната вероятно съществува, защото ограничените материални форми се бият за ограничените ресурси на една малка планета, а и поради идеологическите противоречия между индивидите.
Бъдещето като цяло принадлежи на реалността/природата/Вселената (Омнивселена/Мултивселена/Метавселена/сборът постоянно растящото, от цялото безкрайно знание и познание) и на никой друг, никога не е принадлежало на друг освен на нея. Единствено Постчовекът може да го създаде, но преди това той трябва първо да се е превърнал в самата реалност/природата/Вселена.
Нашето човешко бъдеще обаче е в нашите ограничени ръце, а само истинското “оширотяване” на разума ни и действията ще ни помогнат да надмогнем това си окаяно екзистенциално състояние.
П. П. Освен това казват, че “по-умните общества са в по-голяма степен вътрешно противоречиви”, т. е. по-активното гражданско общество винаги е разкъсвано от взаимно противоречащи си позиции, гледища, мнения, визии, идеологии, философии, политически убеждения и светогледи.
Първото ми мнение тук можеш да го изтриеш, защото по погрешка съм го публикувал два пъти (само второто е пълната версия. След това можеш да премахнеш и това, след като вече си изтрил другото.
Благодаря предварително!
С уважение,
Sah War