Feeds:
Публикации
Коментари

Защо пиша това
Мога да мълча и да не споделя, но се чувствам виновен всеки път, когато виждам надрусани момчета и момичета на улицата. Знам, че има много хора, които се нуждаят от тази информация и много бих се радвал тя да достигне до тях. Аз никога не съм употребявал наркотици, но имам приятели, които са били на дъното и чиито живот днес е напълно променен именно благодарение на РЕТО.
Reto A La Esperanza – буквално „Предизвикателство на надеждата“ е международна християнска организация, която създава безплатни комуни в помощ на наркозависими.  И това е едно от малкото места, където съм виждал християнските ценности в безкористен и чист вид, Рето е е може би и единствената организация по рода си, която успява да се самоиздържа, без да организира кампании за събиране на дарения. Може, разбира се да им занесете нещо, което може да им потрябва като  дрехи или храна, но те никога и никъде няма да намерите тяхна молба за помощ. Няма да видите банкова сметка нито на сайта им www.retobulgaria.org , нито където и да било. Организацията все пак има дейности, от които се издържа – ремонт и тапициране на мебели, пране на килими, строителни дейности и др. Това обаче не е най-важното. Най-важното е…

Промяната!

Когато видиш невъзможната промяна в човек, отписан от обществото, престъпник, крадец… Човек, от когото често дори собствените му родители са вдигнали ръце. Когато видиш този човек напълно променен, живеещ нормален живот, създал нормално семейство, това наистина е чудо. Аз лично мога да свидетелствам за свои приятели – Промяната е възможна!

P.S. Не познавам конкретно момчето от клипа, но познавам няколко други преминали през РЕТО, излезли от зависимостта, сега живеещи извън комуната в обществото, водещи порядъчен начин на живот и пиша това като длъжност към обществото, понеже знам, че РЕТО е място, където се случва Освобождението.

Разбира се, че паметникът на Съветската армия е ненужен. Съветската армия не е воювала на българска територия и не е нормално най-големият монумент в София да е паметник в чест на събития, които не са се случили в България.  Нещо повече, ако за някои Съветската армия е тази, която е възпряла нацизма да не завладее света, за нас тя е която ни донесе десетилетия диктатура.
Паметникът на Съветската армия е унизителен. Именно защото в София няма паметник от такъв мащаб, посветен на нещо българско.  Това е тази част от истината, която ще хареса на някои.
Тук искам да отворя една скоба.

За дебилната русо(американо)филия/фобия
Има дебилна русофилия. От нея ми се повръща, Тя впрочем е същата като дебилната американофилия.  Нейните лозунги звучат примерно така:
*** ни донесе свободата.
*** се опитва отново да ни пороби.
Политиката на *** е винаги вредна за България.
     Легенда: *** означава Русия или САЩ (което си изберете)

Този тип мислене довежда всичко до крайност и е неспособно да намери истината, тогава, когато тя не се намира в крайностите.
Няма тотално лоши и добри държави. Има интереси и всяка велика сила има своите интереси. Всяка велика сила иска да постави малките държави в своята зона на влияние. Това е нормалната политика на великите сили. Нормалната политика на всяка малка държава, е да се стреми да отстоява своите интереси и своята независимост.

Протестът срещу БСП е нещо, присъщо не само на десния човек, протестират и хора с леви убеждения, най-малкото защото БСП не е лява партия.  И този протест беше многоброен и опасен за управляващите докато излезе от това определение и започна лека полека да се обсебва от една готвеща се за следващите избори формация.

Оцветяването на паметници
Това явление не винаги е вандализъм. Предният път (В крак с времето) това си беше концептуално изкуство. Имаше дълбок замисъл. Паметникът беше предефиниран. Комунизмът, ни донесен от Съветската армия е заменен от друга култура – Макдоналдс, Супермен, Санта Клаус… И това си заслужаваше да остане.
А да залееш паметника с розова боя е банално, най-малкото, понеже е нищо оригинално, а написаното отдолу си е направо унизително.

България се извинява…

Тук аз се засягам лично. Нямам за какво да се извинявам. Не съм окупирал Чехословакия, честна дума! Нямам никакво съучастие с лицата, които са организирали и осъществили смазването на Чешката пролет. Нещо повече, нямам и роднини, които са участвали в това. Съответно, не виждам никаква причина да се извинявам, още повече, че няколко български политици вече са се извинявали официално от мое име и отново без мое съгласие.

Освен всичко и на чехите не им хареса
Направих си труда да прочета какво мислят чехите. Изчетох коментарите  под публикациите за розовия паметник в чешките сайтове. Това, което искрено ме изненада, е че почти никой от коментиращите редови потребители не се възхити от боядисването на паметника в розово. Мога да сравня ситуацията, с акцията „В крак с времето“, когато дори в руските сайтове имаше много приветстващи случилото се.
Сега повечето от чехите окачествиха акта като обикновен вандализъм.  Така и не срещнах умиление и трогателно отношение. Вероятно защото на Запад саморазправата с паметници като проява на протест срещу историческата несправедливост не се възприема.  Давид Черни боядиса танк. Друго е, когато просто набързо заливаш с боя скултурни фигури, макар неадекватни на съвременността, но все пак ваяни от едни от най-големите български художници.

Подкрепям протеста. Макар и не всеки път, тоест, само няколко пъти го посетих. Направих го, защото според мен има само едно разделение, то е толкова добре известно, че дори се чудя банално ли е да го напиша и тук, след като е писано на много места. То – единственото разделение – е това между народът и мафията.
Отблъсква ме обаче профанизирането на протеста.
Ако вместо срещу реалния враг – корумпираното правителство, решим да насочим протеста си срещу културни паметници, белег на националното ни унижение, да, ПСА закономерен обект за покушение. Но ако продължим с тази линия, следва да залеем с розово и паметникът на американските летци, загинали докато бомбардират България. Нали и те са избили хиляди българи, при това мирно население, жени и деца. Паметникът се намира пред посолството на САЩ. Той може да бъде боядисан доста по-бързо. Това обаче би било доста по-опасно и едва ли ще се случи.

Живеем във виц

Живеем в много хубав виц. Колкото по-абсурден е един виц, толкова е по-хубав. Затова вицът, в който живеем, е много хубав. Копаят ливадата на цар Киро да търсят къде си е заровил делвите с жълтиците, но не намерили жълтици, намерили костенурки, а на няколко километра от имота на цар Киро Стоичков става доктор хонорис кауза на Пловдивския университет…

Не можах да повярвам на очите и ушите си, когато гледах това по новините. Веднага в съзнанието ми изникна един хубав виц. Ще го преразкажа с леки изменения.

Жената на цар Киро:
Мили Киро,
Тъгуваме по теб. Много ни е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите.

Мила жено,
И вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите ще ми лепнат поне още 20 години, че и вас ще ви вкарат при мене.

Мили Киро,
С писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха.

Мила жено,
Каквото можах да направя оттук – направих. Засадете си картофите сами!

Демокрация в действие

От години родителите ми, които са доста възрастни се изселиха в едно забутано село Попица, Врачанско. Въпреки че са на края на ЕС, в едно от бедните села от най-бедния регион на Европа, по конституция всички български граждани са равноправни.
От май месец баща ми има сериозни проблеми със зрението. Направо си е полусляп, познава хората само по гласа, не може да се движи сам и в  селото едва ли не всички знаят това. Решение на ТЕЛК не му е издадено, понеже не е имало време да се издаде.
Оня ден родителите ми отиват да гласуват. Търпеливо изчакват два часа на опашката и майка ми обяснява, че ще е нужно да придружи съпруга си, понеже той е полусляп. Комисията е категорична, че без ТЕЛК не може да бъде допускан придружител, нищо че е член на семейството и че цялото село е свидетел, че човекът не вижда. Един от членовете цинично го увещава: „Бе влизай там и драскай“. В крайна сметка баща ми решава да влезе сам, но разбира се, не е сигурен дали е сложил кръстче там, където е изборът му.
Аз имам различни политически виждания с баща ми. Никога не бих гласувал за тези, които ще избере той. Ние обаче живеем в демокрация. Всеки има право на свободен избор. Баща ми е плащал данъци на тая държава, работейки и след пенсия и никой няма право да го лишава от правото да избере местните си управници. Смятам да внеса жалби където трябва, но не вярвам, че ще има ефект.

…Всяка година в Австралия в определени дни океанът изхвърля хиляди морски звезди на брега. Когато слънцето напече, морските звезди бавно изсъхват и умират. Една сутрин при изгрев слънце турист видял малко момченце да събира безпомощните морски звезди и да ги хвърля в морето:
– Няма смисъл от това, което правиш! По цялото протежение на плажа има хиляди морски звезди – казал човекът – не би могъл да им помогнеш.
– Да, но мисля, че има смисъл поне за тази тук… – и детето взело една морска звезда и я хвърлило в океана.

Гей парад

Какъв е този шум на улицата, Баримор?
– Гей парад, сър.
– И какво искат?
– Еднополова любов, сър.
– И кой им забранява, Баримор?
– Никой, сър.
– Тогава защо шумят?
– Педераси, сър. . .

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.