Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2006

Бях решил този блог да е далече от политиката, но ето че пак пак осъдиха медиците ни, осъдиха и Саддам Хюсеин (което слабо ни интересува), а освен това сме и на прага на Европейския съюз. Тук смятам да съчетая тези три събития в един ред на мисли, колкото и шизофренно да изглежда. Ето една скорошна снимка. Романо Проди и Муамар Кадафи

Романо Проди всъщност е човекът в ЕС, който има най-силно влияние върху Кадафи. Либия преди Втората световна война е италианска колония и Италия традиционно има влияние там. Още повече – Проди е социалист, а Кадафи традиционно симпатизира на социалистите. Дори преди време Джамахирията се наричаше „социалистическа“.

И ето че наскоро Кадафи и Проди си размениха любезности по време на приятелско посещение на италианския премиер. Прегърнаха се, целунаха се и си направиха снимки, на които не пропуснаха да демонстрират добрите си отношения. Разбира се, Проди повдигнал въпроса за медиците ни, а Муамар Кадафи го уверил в пълното спазване на законите по делото срещу българските медици. И дотук.

Не е ясно обаче какви са тези закони, при които българките и палестинският лекар са арестувани вече толкова време без обективно доказана вина и изобщо що за закони са действащите в Либия. Проди обаче останал удовлетворен от отговора на Кадафи и вероятно не е задавал повече въпроси.

За дългия период, в който медиците ни са затворени, няколко европейски високопоставени лица приятелски посетиха Либия. През това време и големият ни задокеански Съюзник не пропусна да затопли отношенията си с Либия, а ние не пропуснахме да подарим на Съюзника две от нашите военни бази, както и да им изпратим наше пушечно месо за Ирак. Неведнъж съм подчертавал, че не става дума за съюзничество, а за верноподанничество и това е само едно от доказатекствата за това.

Нека сега да намеся и Саддам. Той беше издигнат и подкрепян от нашите могъщи съюзници САЩ и Западна Европа. Неговата функция поначало беше да служи за защитна стена срещу ислямската революция, която заплашваше да залее целия арабски свят. Години наред беше активно подпомаган във войната с Иран. Той ръководеше светски режим, за разлика от тези в Иран , Кувейт и Саудитска арабия, които са основани на Шериата. След войната обаче направи фаталната грешка да посегне на Кувейт, а това е държава, без чиито нефт американската икономика би колабирала. Съответно САЩ веднага се намесиха и бързо върнаха властта на феодалната династия, която и до днес по средновековен начин управлява Кувейт. Тази династия е тотално изостанала от цивилизацията, по-деспотична и по-ислямистка е от режима в Иран, но затова пък е доста послушна и на нея може да се разчита да се грижи за енергийните нужди на Съюзника. А по-отдавнашният съюзник Саддам Хюсеин в един момент се оказа непотребен и е в реда на нещата да бъде ликвидиран.

Осъждането на смърт на диктатора вероятно означава и скорошно постепенно оттегляне на американските войски от Ирак. След като намесата им обективно погледнато се оказа грандиозен провал, единственият изход е да напуснат потъналата в хаос страна, като преди това се застраховат срещу възможно връщане на диктатора на власт.След това ще оставят марионетното си правителство, което няма да има потенциала да издържи по-дълго, отколкото да кажем Наджибула, след като руснаците напуснаха Афганистан.

Естествено, Големия демократичен съюзник не протестира, че процесът е проведен при натиск без наличие на независима съдебна система и е издадена присъда, която никак не се вписва в демократичните норми на 21-ви век – смърт чрез обесване. Обещанията за нов демократичен Ирак се сринаха и тази присъда и този процес са пример за това. А нашите войници остават в Ирак, американските войници остават тук, а медицинските ни сестри остават в Либия.

Честита Нова година!

P.S

А в далечната 1983 г. Саддам и Ръмсфелд бяха приятели. Това е приятелско посещение на Доналд Ръмсфелд, който тогава носи на Саддам поздрави от приятелски настроеният (тогава) президент Рейган. Но по това време американците подкрепяха и талибаните.

Е, дойде време американците да ликвидират вече непотребния бивш съюзник.

Advertisements

Read Full Post »

Да сласим Дарина!Идва Коледа (или Рождество). После идва и Нова година. Всеки от нас купува безброй подаръци. Преди малко гледах телевизионна анкета. Въпросът беше: „Калко пари ще похарчите за подаръци по Коледа?“. Сумите обикновено бяха трицифрени. В същото време някъде има деца, за които най-големият подарък се заключава в една дума – живот.

 

Чрез линк във един форум видях този сайт. Не познавам това дете, нито имам нещо общо със семейството му. Но им съчувствам и макар че нямам възможност да даря голяма сума, поне бих могъл да помогна повече хора да разберат за нуждата.

 

Кое ме кара да вярвам, че парите ни ще да отидат там, където трябва?

 

Преди всичко широко популяризираният сайт http://www.save-darina.org/, в който са достъпни много от документите, има актуални снимки на детето, данни къде се лекува, данни за родителите – изобщо информация, която не е трудно да бъде проверена. Поради това реших да поставя банер на блога и сайта си, за да може повече хора да чуят за проблема. И ако по моите сили е да дам малка сума, надявам се да помогна този зов за помощ да достигне до други, които имат повече възможности.

Read Full Post »

Културното ни министерство провежда кампания, насочена срещу пиратството. Кампанията е широко коментирана в блоговете, като например ТУК .

Ние тук пък ще коментираме пиратството на самото културно министерство.

Не съм юрист, но знам, че, според закона авторските правата върху класиците на българската литература принадлежат на държавата. Държавата обаче ги е продала на Издателска къща „Труд“.

Немската медийна група освен че издава по някоя друга книжка,  ревниво защитава собствеността си върху българската класика.

На много места се писа, но нека аз да бъда поредния, който разгласява случая – това няма да навреди. Особено като се има предвид, че много от големите български медии мълчат поради някаква криворазбрана колегиалност.

Приказките на любимия детски писател Ангел Каралийчев присъстваха на специализирания сайт за слепи www.bezmonitor.com до 9 май 2006г.

Сайтът е некомерсиален, не публикува реклами и от дейността му собственикът на медията не печели.

На 9 май Виктор Любенов, собственик на сайта, получава писмо от ИК „Труд“, след което той сваля от сайта текстовете, върху които „Труд“ има претенции. Въпреки това, на 18 май „Труд“ подава оплакване до министерството на културата, а на 15 юни оплакване е подадено и до НСБОП. Незрящият български гражданин Виктор Любенов е обявен за част от организираната престъпност, защото е публикувал приказките на Ангел Каралийчев.

Поради държавния произвол се присъединавам към кампанията подета от bloghub.org – като форма на протест да бъде налаган бан върху IP-тата на ИК „Труд“, ортаците им от Sirma ltd., както и върху IP адресите на Министерство на културата.

Ето въпросните IP адреси. Който желае да се присъедини към кампанията, може да ограничи достъпа им и до своя сайт.

[ 212.116.150.0/24 ]
Труд

[ 212.116.150.97 ]
Труд – mail server

[ 62.213.161.0/24 ]
Sirma Ltd.

[ 212.95.180.128/28 ]
Zeitungsgrouppe Bulgarien GmbH

[ 212.122.186.0/24 ]
Mинистерство на културата

За повече информация http://protest.bloghub.org/

Read Full Post »

Търся Гошо и Сиса!

Действието се развива в клуб „Педагогика“ в Дир.бг. Там модератори нЕма. И затова има спам. Спамърите не винаги са досадни. Понякога някои форуми съществуват благодарение на тях. Като се замисля – едва ли има достатъчно хора, които проявяват жив интерес към педагогиката. Затова в клуба почти никой не пише и не е назначен никой да следи какво се пише изобщо.
Случайно наминах от там да видя що за форум е. Проявих интерес към тема, озаглавена „Търся Гошо и Сиса“

Темата:

Отдолу имаше линк към творение на същия спамър в друг клуб. Ще пействам текста, понеже е забавен:

Моята кола е най-яка
Автор: Пътник

Проблемата е следната. Мен ме изгониха от клуб Порше поради неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса.

1. Някой да е крал скоро Mercedes ? „А“ класа? Трябва ми електрониката
2. Кога ще оправят пътищата?
3. Къде е Сиса?

Разяснявам.
Имам този автомобил светлосива „Победа“, 53-а производство…
Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър, който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и постоянно ме пита дали се ***вам като наливам бензин на дизелова кола щото нямал база данни за друга.
Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих. Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS. Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной.
Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на неравни терени и колата след изгасяне клекне ниско, се удряше в земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито (справка „Бързи и яростни“)
Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия въпрос.

Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари.
Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той е предава изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже върви напред, а компютъра засича 90 градусово завиване на волана праща сигнали към ABSa все едно колата се занася и е неуправляема…И той се включва. Първо блокира предно дясно, после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по GPSa авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може да се кара по тези пътища:(

Освен това наскоро ходихме със Сиса на една гонка. След като ги накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя по магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчика е някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250 км/ч и пътя беше станал като нишка. Спирайки се заех да прекъсна аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ. Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как се е изстреляла на 40 м височина пристегната за катапулта и е наблюдавала отдалечаващиата се „Победа“.

Та по третия въпрос.
Някой да е виждал Сиса?
Трябва ми седалката обратно.

Read Full Post »

Ех, покрай всички негативни неща, които ни се случват, забравяме за любовта. Или всъщност – говорим – и то много, но с това понятие напоследък обозначаваме само секса.

Намерих една романтична страничка и я преведох и пуснах в нета. При отварянето, трябва да тръгне и мелодия, така че пуснете си мултимедията. Сайтчета с midi файлове понякога не вървят на мозилла, така че, ако не свири, пуснете тъпия експлорер.
Кликнете тук!

Read Full Post »