Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for февруари, 2007

Не сте самиРазбирам, че едва ли е най-подходящо точно сега да пиша това, когато няколко невинни български медицински сестри и един палестински лекар са заложници на див терористичен режим. Българските правителства очевидно са неспособни да направят каквото и да е, а българските медии…? Ами те окончателно жигосаха медицинските ни сестри с диагнозата „не сте сами“.
Никой от инициаторите не се замисли как звучи на прост народен език това: „не сте сами“ и какви асоциации буди. Ако кажа на автора на тоя лозунг че „не си сам“, той вероятно би се обидил, но медиците явно не би следвало.

Но това е само част от недомислиците в родната действителност. Неотдавна редица видни „интелектуалци“ (!тази дума!) си направиха снимки за спомен с един странен знак пиратството обрабваи табелка с текст „Пиратството ограбва“. Знакът явно изобразява мозък и сламка, която го пронизва – вероятно, за да бъде консумиран като деликатес от пират-канибал .  Внушението е ясно – на тези някой им е изпил мозъка и те искат да предпазят останалите от злочестието някоя сутрин да се събудят без мозъци като тях.

Не съм специалист в областта на рекламата, но някои неща просто се забелязват и не правят добро впечатление, да не говорим, че ако се абстрахираме от проблемиете, биха могли дори да създадат весело настроение. И така, каквото и да кажа повече, ще бъде излишно.

Все пак, на медиците желая скорошно освобождаване, а на тези с изпитите мозъци – мога само да съчувствам.

P.S. „Не сте сами“ провокира мисълта! В клубовете в дирбг видях, че някой беше пуснал и това:

ne ste sami

Read Full Post »

След като напоследък залитнах в писане за политика и се пробвах да правя нещо като злободневна публицистика, най-накрая занемарих за дълго време блога си. Бях зает с много неща и с … нищо. Сетих се за нещо, което често повтаря баща ми – той вече е на възраст, в която за много хора е характерно при комуникацията си да повтарят едни и същи неща. Та той, да е жив и здрав още дълго, от време на време споменава една житейска мъдрост, която явно често му е повтарял дядо ми. Тя гласи: „От седяне – нищо, от ходене – скъсани царвули“. Това е нещо като народен римейк на библейското „всичко е суета“. За изтеклия период сякаш освен скъсаните цървули не придобих друг трофей. Преди време направих малък личен сайт, който самохвално приемам като постижение за човек, който едва е започнал да попрочита това-онова за HTML. Макар че истината е, че много от елементите съм ги взел от някъде, например стиловата таблица, бекграунда и др. Последното нещо, което направих е сайтът да придобие по-кратка форма, преминавайки под флага на държавата Науру. Тоест,  сега личната ми страница може да бъде видяна на адрес www.kalin.co.nr Това .nr обозначава държавата Науру – малка островна, която преди време се е радвала на невероятен икономически просперитет, дължащ се на износа на фосфати. Тези фосфати са се събрали там, понеже през хилядолетията прелитащи през океана птички са кацали там за почивка и са ползвали острова за да се облекчат. С времето тези птичи изпражнения са се натрупали в огромно количество, а с напредването на техническия прогрес са хората са започнали да ги използват за производство на изкуствен тор. Преди 20-30 години от износа

Науру на това нещо държавата Науру черезмерно забогатяла, дори започнала да трупа фондове за времето, когато бъде продаден целият продукт от хилядолетната дейност на океанските птици.

Това време вече почти е дошло, а резервните фондове „за черни дни“ са вече почти изцяло изхарчени и науруанската икономика започва да затъвa, макар че средния науруанец печели по 5 000 $ (US) годишно все още. Голяма част от местните са отвикнали да работят и все още живеят на спестяванията, събрани от продажба на фосфати, а почти вси.чки от тези, които работят са на заплата към правителствени учреждения

Науру все пак печели и някой друг долар и покрай това, че е свободна икономическа зона. А и Австралия плаща на Науру да служи за транзитен пункт за депортиране на заловените незаконни емигранти.

Едва ли на някого това е интересно, но това е – идейна криза.

Read Full Post »