Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for януари, 2008

Нямам идея дали се чете. Нямах под ръка нещо по-добро за снимане и ползвах мобилен телефон. Учебникът е по Роден край за I клас. Темата на урока е „Децата имат собствени права и отговорности“. Първият пример, който е даден, е, че децата имат право на собствено име. За илюстрация – едното дете, което виждаме на картинката се казва Лили, а другото – Иван и е кръстен на дядо си. Пропуснали са да кажат, че и Шаро има право на собствено име. Иначе как ще му викат? Това е. Европейски ми ти работи. Щом е демокрация, права трябва да се измислят всякакви.

Read Full Post »

Похвално

ДесиСлава (с тире или без тире се пишеше) е известна като „попфолкаджийка“ (неологизмът е на проф. Вучков). За разлика от някои свои колеги, тя може да пее. Дори прекрасно изпълнява хубави песни. Убедете се:

Read Full Post »

Всеки ден по новините и пресата ни повтарят, че се води война срещу тероризма. Тероризъм очевидно има. Самата война е тероризъм.

Ако се върнем във времето преди 25 години, ще видим как администрацията на САЩ решава да застане зад харизматичната фигура на перспективния млад строителен предприемач Осама бин Ладен. Той е този, който реално може да се бори с руснаците в Афганистан. Човек с желязна воля, смелост и непоклатима решителност. По-късно, по време на разпада на СССР, той е човекът, който ще окаже решителната помощ да бъдат изкоренени последните остатъци от комунизма в много бивши съветски републики. Със своя опит той за дълго време може да принуди Русия да се занимава със своите вътрешни проблеми в Чечня и да не застрашава ни най-малко световната хегемония на най-великата страна. Трябваше да дойде 2001-ва, за да може цялата тази концепция да рухне напълно дори и в главите на най-силно убедените и привърженици. 1983-та Среща на Саддам Хюсеин и доналд Рълсфелд през 1983Саддам се ръкува приятелски с Доналд Ръмсфелд, който му праща поздрави от президента Рейган. Знаел ли е иракския диктатор какво ще се случи след някакви си 20 години? Едва ли. Обаче Осама вероятно е бил напълно наясно, че приятелството със САЩ няма да трае завинаги, така както преди него и Сталин е знаел, че дружбата с Чърчил и Рузвелт няма да продължи след войната.

Повод за това, което пиша, е една новина, която прочетох преди малко. „Саудитска Арабия получава от САЩ оръжие за $20 млрд“, съобщава news.bg.

Нека припомним някои факти, които за местните араби са добре известни, но за които западният човек е в пълно неведение. Господстваща секта в Саудитска Арабия са уахабитите. Това е най-радикалното течение в сунитския ислям. основано е през 18-ти век от Абдул Уахаб, който обявява всички околни мюсюлмански племена за неверници, поради това че не се придържат стриктно към нормите на исляма. От 1932г. уахабизмът става държавна религия. Саудитска Арабия е една от последните по същество феодални държави. Тя е абсолютна монархия. В Саудитска Арабия жените нямат право на шофьорски книжки, продажбата и употребата на алкохол е абсолютно забранена. Всред методите на изпълнение на смъртно наказание и до днес се практикува „убиване с камъни“. Феодалната държава финансира почти всички строежи на нови джамии в бившите соцстрани през последните години. Това е държавата, благодарение на която ислямът е най-бързо разрастващата се религия в последните две десетилетия. Именно уахабитските отряди нанасяха най-големи поражения на руските войски в Чечня. Саудитска Арабия е държавата, чието законодателство най-стриктно е съобразено с религиозните норми на шериата. За сравнение, в Иран например, въпреки, че е държавното устройство е вдъхновено от ислямската революция, жените имат право не само да карат автомобил, но дори да участват в политическия живот. Саудитска Арабия е държава, която пряко застрашава дори българския държавен суверенитет. В Родопите в последните години бяха построени толкова джамии, колкото не е имало дори по „турско“ време. Очевидно става дума за грешки, които биха могли да имат огромни последици в недалечното бъдеще. Време е да скъсаме с мита, че САЩ е държавата, която се бори с ислямския фундаментализъм, след като именно САЩ го въоръжава. Сваленият режим на С. Хюсеин беше форма на светска диктатура, подържаща преди нападението над Кувейт активни връзки със Запада и радващ се тогава на симпатиите на западните страни. Режимът на уахабитите, който Буш нарича „нашите приятели“ във вътрешната си политика никога не е допускал дори късче от западната култура и „приятелството“ му с администрацията на САЩ винаги изцяло се е крепяло на лични облаги и интереси. Американската политика никога не е била насочена срещу исляма и подкрепата за Израел не би могла да обърне везните в обратна посока, след като именно с американска подкрепа в последните години ислямът зае твърди позиции в няколко бивши съветски републики, големи части от бивша Югославия, и не на последно място България.

Read Full Post »

Рядко пиша в блога си, но започвам нова рубрика – ЧИТАЛНЯ. Рядко и чета цели книги, но причината и за двете е в липсата на време. Все пак се надявам да чета повече и да мога да пиша повече за прочетеното.

„Windows on the World“ е роман, който не бих препоръчал на всеки. На места е крайно циничен, което би отвратило, по-чувствителен човек. Това не пречи да казва доста истини, а и доста неща, с които не съм съвсем съгласен, но пък са казани доста цветно.

Романът пресъздава рухването на Световния търговски център през 2001. Главният герой е завел двете си деца в кафенето, наречено така, което се намира на върха на едната от кулите. Това е роман с предварително известен край, и читателят не се пита, какво ще стане, защото е ясно. Интересен е по-скоро езикът на автора и неговите изразни средства, на места грубиянски, преливащи от цинизъм, но най-често правдиви.

Ето избрани цитати (първо за американското общество, после други, които намерих и пействам от един форум:

„Тъй като войната между Франция и Съединените щати вече е обявена, човек трябва внимателно да взема страна, за да не го острижат по-сетне.*“

„Капиталистическата утопия била безумна като комунистическата, но насилието и останало скрито. Тя победила в студената война благодарение на образа си: разбира се, също като в Русия, в Америка имало хора, които умирали от глад, но те били свободни да го сторят.“

„Имаше комунистическа утопия, която загина през 1989 г. Имаше и капиталистическа утопия, която издъхна през 2001 г.“

9:14 ч.

Страшно съм обиден на създателя на офисния парашут, задето идеята му е хрумнала чак след трагедията. А изобретението не е кой знае колко сложно: не можа ли да се сетиш по-рано, бе, идиот? Искаше ми се стотици мъже и жени да скачат отгоре със саковете на гърба и паашутите им да се отварят на WTC Plaza. Не можеше ли да се реят в синевата, напук на земното привличане и терористите, да стъпят на бетона и да се озоват в обятията на пожарникарите?

9:16 ч.

Често съм се питал защо хората скачат в бездната при пожар. Щом знаят, че ще умрат. Нямат въздух, задушават се, горят. Като ще се мре, по-добре да е бързо и чистичко. “Jumper“-ите (скачачите) не са депресивни, а хора разумни. Претеглили са всички “за“ и “против“. Предпочели са главоломното падане пред перспективата да почернеят като сушена риба в задимените помещения. По-добре ангелски скок, вертикално сбогом. Не се залъгват, макар някои да се опитват да използват якетата си като импровизирани парашути. Опитват късмета си. Спасяват се. Човешко е да предпочетеш да избереш смъртта си, пред това да лумнеш в пламъци. Последен порив на достойнството им: избират кончината си, вместо да я чакат с примирение. Никога изразът “свободно падане“ не е бил по-уместен.

9:17 ч.

Глупости, драги ми Бегбеде. Ако между 37 и 50 човека са се хвърлили от северната кула, то е било просто по невъзможност да сторят друго, от задушаване, болки, инстинкт за самосъхранение, защото всичко е за предпочитане пред това да останеш в сърцето на задушливата пещ. Скочили са просто, защото отвън е било по-хладно отколкото вътре. Знаеш ли, напразно сме толкова вещи в капиталовите сливания, усещането, че тялото ти се разлива си остава доста странно. Помоли кой да е пожарникар да ти го обясни. “Скачачите“ са хора, доведени до такава крайност, че вече не усещат опасността. Близки до безсъзнателността, дрогирани с адреналин, ужасени и уплашени, те са в състояние близко до екстаза. Не се хвърляш от 400 метра височина, защото си свободен. Скачаш, защото си като преследвано животно. Не скачаш, за да останеш човек, а защото огънят те е превърнал в звяр. Бездната не е въпрос на премислен избор. Тя просто е единственото приятно място, видимо отгоре, въжделено пространство, което не одира кожата ти с нажежени до бяло нокти и не изгаря очите ти с живи въглени. Бездната е изход. Бездната е гостоприемна. Бездната ти връща свободата.
„Единствената полза от демокрацията е, че можеш да я критикуваш. Тъкмо по това се познава дали живеем в демокрация. Не можеш да критикуваш диктатурата. Макар и критикувана, заплашвана, отричана, демокрацията трябва да докаже, че е демокрация, като злослови по свой адрес.“

*След Втората световна война във Франция публично са стригали до гола глава момичетата, които през окупацията са имали връзка с германци

neboltai

Read Full Post »