Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2010

Без да присъства в mp3 player-a ми,  Веселин Маринов изглежда симпатичен като човек. От него лъха добронамереност (поне така ми се струва). Това, че е пял за политически сили, които не харесвам, не ме интересува (живеем в свободна държава, а и музикантите си изкарват доходите като пеят все на някого).

За мен са глупави групи във фейсбук като „Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее“.   Всеки певец има право да пее, докато някой го слуша.  Като не ти харесва, не го слушай!

Така че в никакъв случай не искам това да бъде насочено срещу него, понеже мисля, че той е просто един изпълнител.

Но песента за МВР беше наистина едно забавно начинание. На една позната и направило впечатление, че докато се припява „родната полиция ме пази“, танцьорите в полицейски униформи стоят със скръстени ръце.

Дали хореографът е искал да каже нещо, или ние така го разбираме, но сякаш има нещо символично в това.

Някак, мисля си, който и да се беше наел да направи песен, възхваляваща полицията, колкото и добре да я направи, тя ще звучи комично.  В нея няма да се възпеят герои като склонния за преговори полицай, който вместо да ти напише акт, твърде многозначително   казва: „Е, ся кво прайм?“.  Няма да влезе и катерещият се по покриви Явор Колев, който разби „престъпна група със строга йерархична структура“, нелегално качваща читанки в интернет.

Там по-скоро трябва да се опише изчезващия идеален образ на полицая като защитник на правдата. Но тъй като не можем да видим въплътен този образ почти никъде (все пак искрено вярвам, че има и добри полицаи), такава песен, който и да я е написал, си звучи комично и няма начин да не е много благодатна за създаване на пародии.

Read Full Post »

Не знам кой е авторът, бих го посочил, ако знаех, но макар че е толкова наивно, много ми хареса и го направих на картичка. Желая на всеки, който го види, много щастие!

usmivka

Ако не четете добре, кликнете на картичката.

Read Full Post »

След месеци наред неписане, блогът ми се оживи около критиката ми за гейпарада. Благодаря на всички, които ме подкрепиха навсякъде, където се публикуваха мои статии по въпроса! В блога си обаче получих и коментари, които макар и в подкрепа на моята позиция, изказваха злепоставящи твърдения за конкретни личности, което реших, че не е редно да става.
Искам да запазя добронамерения стил на критика, за да не заприличаме на тези, за които писах в статията за хомосексуалния фашизъм.

Разбирам емоционалността ви, приятели, но моля блогът ми да не бъде ползван за изливане на помия върху хора, както и за навлизането в личния им живот, какъвто и да е той! Затова реших да трия всеки коментар, в който се дава информация за сексуалния живот на конкретни личности (вярна или невярна).

Уважавам и ще уважавам правото на всеки да бъде какъвто иска в  живота си, дори и когато съм критичен. Аз се обявявам против пропагандата на хомосексуализма, а не за дискриминацията и грубостта спрямо хомосексуалистите.  Затова моля хората, които пускаха злепоставящи  коментари за конкретни личности,  каквито коментари бяха изтрити или редактирани, да не се сърдят!

С Уважение и благодарност: Авторът на блога.

Read Full Post »

Вече не мога да пиша коментари в статията за толерантността и квобешетам в сайта на Зелените.  Отнесох бан. Бе не че не мога.  Мога.  Знам как да си сменя и айпито, та и макадреса. Преди 7-8 години доказвах, че никой не може да ме банне и че мога да пиша където си ща. Сега съм улегнал и осъзнал, че няма смисъл да се противиш на глупостта понеже срещу нея бронебойни патрони няма открити.

Баннаха ме заради позицията ми срещу хомофашизма.  Преди това ме понапържиха.

„Всички сме хора за затвора“, се пееше в пародията на една известна попфолк песен от близкото минало. Странно е някой да ти говори пламенно за толерантност, докато между зъбите му скърца омраза.

Говорим за европейски ценности. „Равенство в многообразието“ или как беше? Забавното е, че тия които най-много ползват клишето „европейски ценности“, ако ги замолиш да кажат една европейска ценност,  ще се умълчат замислени.  То е някакво имагинерно понятие, което не е необходимо да има конкретно значение. То е нещо, което стои над ограничеността на това,  което може да се опише с думи.

Но това което може да опише с думи ценностите на Европа е, че европеецът Даниел Кон Бендит, лидер на френските зелени може да заявява колко сексапилни са за него малките момиченца (Гнусно е дори да се спомене, нали!), а тези, които заявяват, че хомосексуализмът е отклонение, ги грози затвор.

Може в рамките на гейфестивал може да се показва филм, в който момченце на 12 години решава да съблазни полицай (приготви си пликчето за повръщане и виж тук ), а в същата страна ако се изкажеш срещу гейпарада, може да отнесеш сериозни заплахи. Дори искат затвор за това, че си изказал такова мнение.

Ми може да ме вкарат в затвора, но по-добре „престъпник“ заради анти-педофилия, отколкото гнусен педераст.

Моля обикновените хомосексуалисти да не се обиждат, понеже не става дума за тях. Според английската wikipedia pedеrasty е чиста проба хомосексуална педофилия. Така че в случая с филма за Мaксимо Oливерос иде реч не просто за пропаганда на хомосексуализъм, а за чиста педерастия.

Та значи, вижте пак картинката. Тя илюстрира „толерантност“ и преодолява „хомофобията“.  Впрочем „хомо“ на латински означава човек, а не хомосексуалист.
Блог класация

Read Full Post »