Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Наука’ Category

В Интернет има няколко списъка на думи с често бъркан правопис, но повечето от тях изобилстват от такива, които човек с прилична грамотност никога не би сбъркал.  Затова реших, че ще е полезно да селектирам по-кратък списък от думи, на които правят грешки и интелигентни хора. Дано да бъде полезно!

В началото е даден правилният правопис на думата, като са удебелени „трудните“ букви!

аксесоар – не е аксесУар

анцуг – абсолютно неправилно е да се пише и изговаря анцнуг

безпокоя (не безСпокоя, както и аз съм бъркал)

булчински – не булчЕнски

воин – макар че в някои по-нови издания на правописни речници войн също се приема за правилно, нека не забравяме, че при формата за множествено настъпва сериозно объркване – войни – дали за въоръжени лица иде реч или за военни действия

заимствам – не Взаимствам

двоеточие – в никакъв случай „двУеточие“

коригирам – не корЕгирам

кюмюр – много хора пишат неправилно кюмУр под влияние на диалекта си

уеднаквявам (не Оеднаквявам)

обръщение и обращение – обращение е когато се касае до обращение на пари (например), а обръщение е публично изявление (обръщение на президента)

одобрявам

омбудсман

отвертка – това Т много често се забравя

пуловер (но поло)

удава (имам възможност),  а отдава, при отдавам под наем

утъпкан

учудвам

претекст

прищипан

пунктуация

разтакаване

скилидка

трансцендентен

фЪстъци

фелдфебел

цървул

юрисконсулт – не юрисТконсулт

P.S. След като бе отправена една основателна забележка от Случайна, правописът на всички думи, използвани в статията, беше сверен с “Нов правописен речник на българския език”, издание на БАН и издателство Хейзъл. Статията е редактирана и авторът гарантира, че правописът на думите към настоящата редакция напълно съответства на речника.

Read Full Post »

НЛО

Извинете ме за некачестената снимка – правена е с телефон.

Read Full Post »

В последните години западното общество е залято от протести на организации на хомосексуалисти, които искат легитимиране на инвертираното сексуално поведение. Натискът доведе до изваждането на хомосексуалността от международната класификация на болестите. Все повече хора са повлияни от пропагандата и приемат хомосексуалното поведение за нормално. Дали е така обаче?
Множество факти свидетелстват, че хомосексуалността представлява патология. Според изследване на д-р Suzana Rose (1) 55% от лесбийките изграждат взаимоотношенията си в условията на малтретиране. Около 25% са само потърпевши, 26% са били и извършители и потърпевши, 4% са само извършители.
Хомосексуалистите твърдят, че представляват 10-20% от хората. Разбира се тази цифра е твърде надута и според обективни данни в развитите страни хомосексуални контакти са имали само между 1 и 3% от хората (2). В САЩ мъжете хомосексуалисти съставляват 2.5%, а жените 1,4%.
Смущаващото обаче е, че измежду тези 1до3% активни хомосексуалисти са извършителите на над една трета от сексуалните посегателства към деца(2).
Според защитниците на хомосексуалното поведение няма доказателства, че сексуалното поведение на родителите влияе върху сексуалната ориентация на децата. Техните данни обаче са манипулативни, тъй като те отчитат сексуаната ориентация в сравнително ранна възраст, а не се отчита проявата на хомосексуално поведение в по-късна възраст, както отбелязва д-р Ana Martín-Ancel(3). В по-късна възраст се оказва, че 29% от момичетата и 13% от момчетата с хомосексуални родители имат поне един сексуален контакт със същия пол. Според цитирано от същия автор изследване на 75 навършили пълнолетие деца на хомо или бисексуални мъже, 9% се оказват хомосексуалисти като бащите си.
Известен е факта, че инфекциозните болести значително имат по-високо разпространение всред хомосексуалистите. Ясно е, че това се дължи на доста по-честата смяна на партньори и инцидентните сексуални контакти, като броя на партньорите в живота на един хомосексуалист достига до няколкостотин. Според друго изследване (4) се наблюдава необичайно висока корелация между наличие на психични нарушения и хомосексуално поведение.

Ясно е, че в условията на съвременното общество е нужна толерантност към различните. Тази толерантност обаче не е редно да се свързва със спестяването на истината за хомосексуалността и да води към неразумни компромиси и рушене на традиционния морал.

1. http://www.vawprevention.org/lesbianrx/violence.shtml
2. http://www.frc.org/get.cfm?i=IS02E3#edn12
3. http://pediatrics.aappublications.org/cgi/content/full/110/2/419-a?ck=nck
4. http://archpsyc.ama-assn.org/cgi/content/ab…

5. http://www.worldnetdaily.com/news/article.asp?ARTICLE_ID=27431

Read Full Post »

В последно време сякаш загубих интерес да пиша в блога. Ако го използвам по предназначение, тоест като дневник, би следвало да пиша повече за личния си живот. Това обаче би означавало да говоря и за други хора, а не съм ги питал дали са съгласни да бъдат споменавани.

Четох преди време, че някаква фирма дори уволнила служителка, която публикувала в блога си недискретна информация. Не изпитвам панически страх да не бъда уволнен, понеже не работа за повече пари, макар и не по специалността ми, се намира в достатъчно количество, просто някак вътрешната ми етика не ми позволява да пиша за хората, с които се сблъсквам в ежедневието си. Някои решават проблема, като описват всичко с псевдоними, но пак би ме притеснило някой мой познат – независимо дали е приятел или не – да се разпознае някъде из „творчествoто“ ми. Това обаче обрича ситуацията тук на скука, или пък ме тласка да пиша за политика, което не е любимото ми занимание.

Чудя се на хора, за които епистоларниченето се е превърнало в начин на живот. Аз не си спомням през живота си да съм писал нещо по-дълго от 5 машинописни страници, изключая дипломната ми работа.

интеграция

Това, което ангажира мисловната ми дейност в момента е така нареченото интегрирано обучение. Едва ли някой от тези, които отварят блога ми биха се заинтересували за какво иде реч, но по липса на други мои интереси в понастоящем или поради нежелание да пиша за лични неща, ще споделя.

Аз работя като логопед и обект на работата ми са предимно интелигентни деца без каквито и да е увреждания. Впрочем, в момента в Родината ни децата с увреждания в повечето случаи са отделени в специални училища. За някои това звучи добре, защото не се мотаят около техните и биха предпочели да са някъде далече, където не се виждат. Обучавайки се в такива специализирани училища, „различните“ деца придобиват преди всичко умения да общуват помежду си. Например, глухите усвояват оня странен език с жестове, който общо взето почти само те разбират. Когато излязат от училище обаче, те попадат в свят, в който са малцинство, а им се налага цял живот да обитават в него.

В някои по-развити страни такова включване на тези хора в обществото става от най-ранна възраст – още като малки посещават нормални училища и детски градини и отрано са всред нормалните деца. Разбира се, там работят и специалисти, които полагат специални грижи за тях, но все пак, те не са откъснати в свое си общество.

В тези страни и неувредените деца от малки свикват, че има и хора, които са по-различни от останалите и се научават, че такива не бива да са обект на презрение или подигравка, а равноправни членове на обществото.

Не е леко да бъде обучавано дете с увреждане в кварталното училище или детска градина, в което учат предимно „нормални“, но има държави, в които това се прави успешно и изглежда такава е тенденцията в развитите страни. В България, както може да се предположи, интеграцията на тези хора е все още екзотика и повечето „нормални“ хора са против, просто защото не могат някак да си преставят как в децата им ще се обучават в един клас с дете с аутизъм, например. Липсата на информация по въпроса води до първосигнален негативизъм към тая идея, и тя звучи едва ли не налудничаво.

В Дания обаче почти всички деца с увреждания, дори и тези с интелектуална недостатъчност, се обучават в „нормални“ училища и са в един клас с другите. Разбира се, има допълнително назначени специални учители, които подпомагат „различните“ деца. Въпреки това, през повечето време те са всред неувредените си съученици. Този модел действа успешно вече десетки години, а у нас все още изглежда абсурден.

Нещо повече. Четох, че в законодателството на Дания е записано:

A school without handicapped children is not a normal one.

Тоест, приема се, че във всяко нормално училище е редно да има и ученици с увреждания. Знам, че ако някой прочете това, най-вероятно това ще е по-скоро шокиращо за него и най-вероятно неприемливо, но в оня свят, на който завиждаме, нещата вървят именно в тази посока.

А дали ако ние бяхме израстнали всред такива хора, нямаше да бъдем малко по-толерантни и всъщност доста по-нормални.

Read Full Post »

Тия дни си направих малък ъпгрейд и докато всичко в новата конфигурация потегли добре, нямах връзка със света. Важно е да уточня, че за мен средство за комуникация №1 по важност е компютърът. Разбира се, можеше да се плати на някой да ми го направи светкавично, но ние, българите, сме свикнали да се оправяме сами. Може би само при нас има поговорки от рода на: „На вълка му е дебел врата, че сам си върши работата“. Е, аз не съм дебеловрат, но така се налага по финансови и други съображения.

Наскоро си купих нов телефон, който има почти всички съвременни екстри. Няма само mp3 player, но подържа изключително икономичния и по-некачествен за слушане формат AMR, които е предназначен предимно за запис на човешка реч. Аз обаче му намерих цаката. Намерих си конвертор от mp3 в AMR . Нямам навика да слушам музика, когато ходя – опасявам се че ще бъда пометен от някоя кола. Но когато пътувам в автобус за по-дълго – може. Конвертирах и си качих няколко приятни песнички, които в AMR излизат само около 300кб. Ако се наложи – слушам през хендсфри и така или иначе е през една слушалка и излиза приемливо.

nokia540.jpg

Като съм тръгнал да споделям за новия GSM апарат, от старите си телефони поддържам още и един античен мобифон.

Това определено е „машина времени“! На 8 години е, а батерията му си кара 3 дни, без да е сменяна. Преди 3-4 години го взех да го ползвам за малко, понеже ми бяха откраднали GSM-а, но се привързах към него и просто, както се казва – сърце не ми дава да го изхвърля – той целия е пълен с романтика.

Първият ми мобилен телефон всъщност също беше мобифон и беше с повече екстри от повечето тогавашни GSM-и – SMS, радио, календар-органайзер, будилник, игри и още дреболии. За съжаление след дълга употреба, доста разглабяния и изпускания сдаде багажа. Ето го – самият той:

 

Нокия 650 Красавец е 🙂 Много ми харесваше и също е свързан с безброй спомени. Но прогресът върви напред – понякога за съжаление.

Когато спря да функционира и не можех вече да го подкарам имаше около 20 лева заредени в него. Загубих ги, защото мобифоните нямат симкарти и телефонът е прикован към номера. Разбира се, можеше да се обърна към Мобиком да прехвърлят сметката на друг телефон, но така и не го направих, понеже трябаше да ходя лично до някой от офисите им, а те не са много.

Е, сега имам добре изглеждащ Benq-Siemens и батерията му кара горе долу колкото на оня 8-годишния, а след осем години няма шанс да издържа и час, но това е положението.

 

P.S. (писан след коментара на Vrana)

На блоговете на wordpress.com най им мразим бота. Ужасно некомпетентен бот! И много трудно приспособяващ се. Всички мои коментари в собствения ми блог определя като спам. Аз ги освобождавам и това ужким трябва да го обучава, но засега ефект няма. В таблото за управление на блога се фука: Akismet залови 13 спам коментара. Само дето досега е арестувал само невинни писания, а слава Богу спам не се е явявал насам.

Москвич 412

Read Full Post »